Има такъв коняк, нали знаете!

Не съм привърженик на коняка. Е, пийвам си от време на време, когато не съм в настроение, за да се отдам изцяло на прегръдките бакхусови, но това наистина е изключително рядко. Имам предвид, че рядко пия коняк, когато пия, а не, че пия постоянно и в това постоянство рядко се отдавам на въпросната напитка. Та, да не се отплесвам повече, а да мина по същество. Искам да ви разкажа, как измених на навиците си и се оказа така, че се пристрастих към това питие. Аз, заклетия пияч на силните и твърди традиционни алкохоли. Стана някак случайно в един от онези редки случаи, за които споменах малко по-горе. Не очаквайте да прочетете сега, как съм се влюбил изведнъж в това питие. Не, напротив, всичко стана постепенно. Не ме грабна изведнъж, просто ми направи впечатление. Последва втора среща и седваща, и следваща. Някак си неусетно започнах да скъсявам дистанцията на времето между тези срещи. Странно, но не се усетих въобще. В смисъл, че когато вече осъзнах зависимостта си, тя беше вече факт. Гъделичкаше ме това Курвоазие, въздействаше ми някак си особенно, несравнимо с каквото и да било друго питие. Чувствах се невероятно в неговата компания. Курвоазие Империал отлежава между 20 и 35 години, силно, пълно с енергия, събрало в себе си всичката сила на природните стихии. Всеки път то събуждаше у мен навици и усещания, които отдавна бях затворил в онова чекмедже - нали знаете, всеки си има такова – където прашасват старите и изхабени вещи, отхвърлени с напредването на животите ни. Е, това ги изтупваше от тази прах и им вдъхваше живот. Сякаш имах втори такъв, нещо като втори шанс, да преживееш част от живота си отново. Да изживееш всички онези радости и мъки още веднъж. Но не просто да ги повториш, а да постъпваш така, че да допълниш моментите до край. Да прибавиш всичко онова, което по една или друга причина тогава, не си имал възможност или просто от неопитност си изтървал. Няма да ви убеждавам, че се чувствах страхотно, факт. Осъзнат факт. И направих опит да си върна скучния и монотонен живот. Защото, нещо дълбоко в мен тогава, сякаш пророчески ми каза – внимавай, ще се убиеш! Както става ясно от употребата на думичката „опит”, до никъде не стигнах. В смисъл, не успях. Пиша го това сега с усмивка, макар, че доста тежко го преживях. И както се казва в една, уж мъдра сентенция – единственния начин да се пребориш с изкушението е като му се отдадеш – тъй направих и аз. Никакви залъгвания с програми от типа на ония, дето имат за цел да откажат наркоманите бавно и постепенно, те явно не помагат. Започнах да си пийвам само от него, нищо друго. И стана така, че... бях себе си. Онзи аз, който винаги съм искал да бъда. Всички въздействия на времето, всички удари на живота, съдбата или нещо си там, сякаш изчезнаха. Харесвах се такъв, че кой не би се хаесвал такъв, а!

И ето, драги ми изповеднико, че всичко свърши, изведнъж. Изведнъж бре! Няма вече „наркотиче”. Брей, ами сега? Мятах се като обезумял. Ам и да се мятам и да се не мятам, все тая. Рекох си, ще пробвам да запълня липсата със старите изпитани марки от традиционното. Ужас, по-зле ставаше! Спрях всякакво пиене. Тъй и тъй страдах, поне да не се измъчвам допълнително със сравненията, които неминуемо идваха, когато отпивах от другото. Страшно стана. Да не можеш да бъдеш повече никога онзи човек, който си мечтал и искал да бъдеш. По-страшно стана. Да осъзнаваш, че всъщност си бил такъв човек, но повече никога няма да имаш този „втори шанс”!

Ще спра до тук. Не искам да ставам досаден. Който има и малко акъл в главата си, ще ме разбере и от написаното до тук. Само едно малко заключение.

Ако някога решите да пиете коняк, пийте бре, но никога от този!

Курвоазие.

Има такъв коняк, нали знаете!"

автор - един никому неизвестен