Блогът на enitas

Какво нещо е човешкия мозък!
Припалвам цигарка на терасата,
топличко е, въпреки десетте бала облачност
или по-точно, точно поради това,
звезди никакви, но се сещам за......
Луната.
"В ясната вечер с половинка луна,
допушвам цигара, поредна е тя.
Умът ми витае, къде ли е тя..."
ееех, спомени...
И се сещам за адмирала, нали се сещате, писах вече за него...
дано да е жив и здрав човека,
дано не гние в джендемите на Реджеп!
Домакинства ни в рибен ресторант.
Собственика бе бивш водолаз от турските ВМС.
(Това с бившите е много спорна тема)
Когато влязохме и заехме резервираната маса
първото впечетление бе ... басссси!
Къде попаднах, възмжно ли е, илюзия?
Гръцка атмосфера, стенописите по стените все едно
си в таверна от времето на Дионисии. Звучи бузуки,
игриво, нежно, тъжно, носталгично, възторжено,
гневно, радостно ... абе само гърците я умеят тази музика.
Пълен срив в градената ми с десетилетия система.
Съседното сепаре е подредено по всички правила на висшата ресторантьорска школа.
Минути след нас влизат дузина мъже, облечени със стил. Костюми, вратовръзки, чепик по модата,
лъха на пари. И като зажужаха около тях сервитьори, като разлютен кошер ви казвам.
Увлякох се, за друго ми бе мисълта...
Сервираха ни лефер. Та, пита ме, как се казва на български лефер?
Лефер, отговарям му. А, как се казва на български паламуд?
Паламуд, отговарям му. А, калкан? Калкан. А, чернокоп?
Чернокоп. Виждате ли, обръща се към останалите,
същото е, с една разлика. По-вкусна от черноморската риба няма!
Прав беше адмирала. По тричава риба не бях ял през живота си.
Какво нещо е човешкия мозък?
Не знам приятели. Отне ми минути да ви го опиша това,
а си го помислих за секунди
и години, откак допушвах цигарата си,
взрян в полловинката Луна.
"Не бъди Луна, казваше ми един приятел,
ако някой друг е Слънцето."
Липсва ми...понякога,
преди повече.
Странно нещо е това човешкия мозък.

Нагоре