В кафето на ъгъла,

Приседнал бе странен човек.

Не чуваше нищо,

От нежната музика

Отнесен бе нейде далеч.

Момичето, мило

Опитваше всякак

Поръчката някак да вземе.

И ето, най сетне

Погледа негов,

Със своя успя тя да срещне.

Очите,

Кафеви те бяха,

И тъжни,

Тез мъжки очи.

Лаваца ще бъде,

Дълго и сладко,

Господине,

Лаваца, нали!!!

Главата му кимна

В знак на съгласие,

И бързо се свърна

В страни.

Очите му, вече

Искряха различно,

Тоз блясък

Не може се скри.

Но тръгна си,

Бавно,

Нечувайки нищо,

Отнесен нейде далеч.

Тя бързо

Във чашката малка

Потърси,

Онази искрица,

С копнеж,

Един ден и нейното

Име да блесне,

В очите на нейният мъж.

Като в Очите,

Кафеви те бяха,

И толкова тъжни,

На този, толкова странен човек.